Под патронажа на министъра на правосъдието на Република България Антон Станков и Негово превъзходителство посланика на Република Австрия д-р Карл Дийм.

Какво всъщност е типичният Виенски бал?
Описания на танцови вечери във Виена са правени още през Средновековието. Например през 1247 г. е било организирано голямо тържество по повод посещението на унгарския крал Лудвиг Велики, което продължило цяла седмица. През 1470 г. във Виена отново пристига унгарски крал, Матиас Корфин, за да с е срещне с император Фридрих III. В чест на двамата високопоставени господа един виенски патриций организира празник с танци, който преминал толкова бляскаво, че дори по този повод е поставена възпоменателна плоча на сградата намираща се на Бекерщрасе № 1.
Вероятно още през Средновековието са съществували две напълно различни форми на забавления с танци.Особено изявени са тези различия през 17 и 18 век.

Имало е изискани балове на аристокрацията, при които се е спазвал строг етикет. Особено важно е било това по време на годишния дворцов бал провеждан по испански маниер. Не е било възможно по свободно поведение и поради факта, че почти без изключение, всички мъже са били с униформи и не са имали право да оставят сабите си дори по време на танц. Освен това е имало и танцови забави за народа, които често се провеждат на улицата. Жените и мъжете носели маски, което давало свобода на поведениет им.
По време на популярния сред народа император Йозеф II започва постепенно премахване на бариерите между развлеченията с танци на аристокрацията и простолюдието. Той наредил на дворцовия бал да бъдат допускани и граждани и се забавлявал от вакта, че под прикритието на маската високопоставени господа се включват в танцовите увеселения на низшата класа – а и той самият понякога го е правил.
На Виенският бал се създават и поддържат контакти. Затова Виенски балове се организират по гилдии, от лекари до кафеджиите. Разбира, се те се провеждат по време на фашинга, както се нарича този период от време във Виена, а на други места се нарича карнавал. По традиция виенският фашинг продължава от новогодишната нощ до денят преди Чиста сряда. Но ако някой иска да се забавлява на бал, ще намери достатъчно възможности във Виена преди и след фашинга. Все пак Виенският бал не се подчинява на норми и правила. Той просто е удоволсвие от танцуването на високо музикално ниво, откритост за нови форми, близост с интимна нотка и възможност за контакти с други хора, скоито искаме да общуваме.
Един нов танц определя характера на баловете вече векове наред: виенският валс. От средновековието до наши дни танците в три четвърти такт са предпочитани не само във Виена, но и цяла Австрия, а също и в Бавария. От тях през 18 век произлиза валсът.
Името му е производна от старата дума “валцен”, което не означава нищо друго освен “въртя се”. През 19 век композиторите създаващи валсове достигат брилянтно ниво, което им осигурява почетно място в голямата виенска музикална традиция.Първите са Йозеф Ланер,Йохан Щраус – баща и син.
През 19 век се създават и някои специалитети на виенските балове. Един от тях, съществуващ и до днес, е подаръкът за дамите.
Връхна точка в историята на виенските балове е Виенският конгрес 1814/15 г., когато след края на Наполеоновите войни Европа се реформира под австрийско ръководство. Организират се повече танцови забави отколкото политически конференции, което явно допринася за решаването на проблемите. А именно австрийският дипломат княз де Линге казва думите: “Конгресът танцува, но не напредва”, но в крайна сметка конгресът – в смисъла, който влагат организаторите – приключва с добър край.